Тъмна нощ. Гора. Вървя си аз… Сама. Изведнъж се появява сянка и ме пита:
– Ти какво така, девойче, през горичката?! Сама?!!!
Аз, с въздишка:
– Сама…
– А не те ли е страх така, в гората, в един през нощта?!

– Как да не ме е страх… Току-виж, изскочили отнякъде ченгета, а пък аз нито личната карта си нося, нито разрешителното за пистолета…

„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването на услугите ни приемате, че можем да използваме „бисквитки“. Повече информация | Разбрах